“El primer y principal interés del lógico, es el uso que hace de los conceptos, el orden puesto entre ellos para formar una representación conceptual adecuada de la realidad. Este interés primero no son las cosas en su entidad, las cosas interesan a la metafísica y a las ciencias naturales. El lógico se preocupa de las propiedades que las cosas adquieren del hecho de ser conocidas: ellas son concebidas, nombradas, divididas, definidas, afirmadas, negadas, propuestas, inducidas, deducidas, concluidas… El lógico considera las relaciones reconocidas entre estos conceptos, y entre estos conceptos y sus objetos, relaciones por las cuales los conceptos se vuelven atribuciones, definiciones, enunciados, razonamientos. En fin, este interés lógico primero y principal no son tampoco las palabras en sus propiedades fonéticas y gramaticales; esto concierne al gramático. Son las significaciones de las palabras y las proposiciones que interesan al lógico”

Първият и основен интерес на логика е използването на понятията, редът, поставен между тях, за да се формира адекватно концептуално представяне на реалността. Този първи интерес не са нещата в тяхната същност, нещата са от интерес за метафизиката и естествените науки. Логикът се занимава със свойствата, които нещата придобиват от факта, че са познати: те са замислени, назовани, разделени, дефинирани, потвърдени, отречени, предложени, индуцирани, изведени, заключени... Логикът разглежда признатите връзки между тези понятия , и между тези понятия и техните обекти, отношения, чрез които понятията стават атрибути, дефиниции, твърдения, разсъждения. И накрая, този първи и основен логически интерес не са думите в техните фонетични и граматически свойства; това се отнася до граматика. Значенията на думите и предложенията са тези, които интересуват логика.